Предговор

Свидетелство относно една болест

Събудих се от Болестта на четиридесет и пет години, спокоен и нормален, и в сравнително добро здраве, като се изключи поотслабеният черен дроб, а и това, че плътта ми изглеждаше като взета на заем, характерно за всички, които преживяват Болестта… Повечето оцелели не си спомнят подробности от делириума. Аз очевидно съм водил подробни записки за болестта и делириума. Нямам точен спомен да съм писал бележките, които сега се публикуват под заглавието „Голият обяд“. Заглавието бе предложено от Джек Керуак. Разбрах какво значи заглавието чак при скорошното ми оздравяване. Заглавието значи точно това, което казват думите: Голият Обяд — замръзнал миг, в който всеки вижда какво има на върха на всяка вилица.

Болестта е наркотична зависимост, а аз бях наркоман петнадесет години. Като казвам наркоман, имам предвид наркоман, зависим от дрога (общ термин за опиум и/или производните му, включващ всички синтетични дроги — от демерол до палфиум). Употребявал съм много видове дрога: морфин, хероин, делаудид, еукодал, пантопон, диокодид, диосан, опиум, демерол, долофин, палфиум. Пушил съм дрога, гълтал съм я, инжектирал съм си я — венозно, подкожно, мускулно — взимал съм я във вид на супозитории. Иглата не е важна. Дали я смъркаш, пушиш, гълташ или си я пъхаш в задника, резултатът е същият: зависимост. Като говоря за наркотична зависимост, нямам предвид кейф, хашиш или което и да е производно на марихуана, мескалин, Bannisteria Caapi, ЛСД6, Свещените гъби или някой друг наркотик от групата на халюциногените… Няма данни, доказващи, че употребата на даден халюциноген причинява физическа зависимост. Действието на тези наркотици е физиологически противоположно на действието на дрогата. Съществува достойно за съжаление объркване между двата класа наркотици, дължащо се на ентусиазма на щатските, а и на други служби за борба с наркотиците.

За петнадесет години зависимост видях точно как действа вирусът на дрога. Пирамидата на дрога, всяко ниво изяжда долното ниво (не е случайно, че наркобосовете са винаги дебели, а наркоманът на улицата е винаги кльощав) и така до върха или върховете, тъй като има много дрогапирамиди, които се хранят от хората по света, всички построени върху основните принципи на монопола:

1. Никога не давай нещо за нищо.

2. Никога не давай повече, отколкото трябва да дадеш (винаги хващай купувача гладен и го карай да чака).

3. Ако можеш, взимай си всичко обратно.

Пласьорът винаги си взима всичко обратно. Наркоманът се нуждае от все повече и повече дрога, за да поддържа човешки вид… да се откупи от Абстиненцията.

Дрогата е форма на монопол и притежание. Наркоманът си стои, докато друсаните му крака го носят към центъра-опора на люлката-дрога до поредното падане в долната точка. Дрогата е количествена и точно измерима. Колкото повече дрога употребяваш, толкова по-малко имаш и колкото повече имаш, толкова повече употребяваш. Всички халюциногенни наркотици се считат за свещени от тези, които ги употребяват — съществуват Култ към Пейота, Култ към Банистерията, Култ към хашиша, Култ към Гъбите — „Свещените Гъби на Мексико правят възможно човек да види Бога“ — но никой никога не е и помислил, че дрогата е свещена. Няма култове към опиума. Опиумът е профанен и измерим като парите. Чувал съм, че едно време в Индия имало благотворна дрога, несъздаваща зависимост. Наричала се сома и я изобразявали като красив син прилив. Ако сома някога е съществувала, значи се е появил Пласьора, бутилирал я е, монополизирал я е, започнал е да я продава и сома се е превърнала в най-обикновена стара дрога.